Intro

Влизам с взлом в реалността. Моята и тази около мен, както и в паралелната. Разбивам ключалката, оставям кални стъпки в белия коридор. Преравям всички тайни чекмедженца, надничам под мивката, в пералнята, където се спотайват издайническите мръсни петна на живота, който живеем. Прокарвам пръст по рамката на картината, където някой винаги забравя да избърше. Усмихвам се иронично на сгърчената паста за зъби, от която някой със свръхсили е опитал да материализира нещо полезно, за последно, преди да я изхвърли. Може пък да е свършила тоалетната хартия. Кофти за този, който се е заключил в тоалетната и не намира изход от мизерията, на която се е насадил. Може и обаче за мое очудване пръстта в саксиите да е влажна, кучето да е разходено и дори боклукът да е изхвърлен, така че все пак има някаква надежда. Ще поостана и ще разбера.