к'ви светли бъднини, спрете земята!

Не обичам да ме люлее, когато съм нависоко. Ако си вървях по улицата, сигурно нищо нямаше да усетя, но на 15-тия етаж животът изглежда малко по-различно. Има изгреви. Има залези. Има и люлеене. 5,4-те по Рихтер ме сепнаха таман докато се ограмотявах във форума на бг-мама за топлата кола маска в домашни условия и ме изтръгнаха много бързо от това тъй обогатяващо занимание. С два скока се озовах в касата на вратата и се втренчих в хартиения глобус на тавана. Не мърдаше, бе! Дали беше някоя от редовните ми психоатаки или наистина майката земя се люлееше? В този момент стомахът ми се преобърна като в гондола. Глобусът явно не беше меродавен, за сметка на това обаче балконската врата извършваше ритмични движения напред и назад, като в хорър, покрай нея и аз и цялата грамада бетон, тухли и подслушвателни устройства под краката ми. Сега е моментът да кажа, че блокът ми е гордостта на архитектурния соцгений, строен по всички параграфи с цел да приюти и закриля творящите в него писатели с леви убеждения. Ако бях в новопостроена готина кооперация щях сигурно все още да съм под касата, в очакване на най-лошото, но моя динозавър ми вдъхва респект, наистина. И все пак на 15-тия етаж илюзиите умират бързо. Седях си аз, гледах хипнотизирано лашкащата се балконска врата и си мислех - с асаньора не мога да избягам, по стълбите има голяма вероятност да ме затрупа и никога да не ме открият, при по-силен трус спира тока, съответно хидрофора и домашния телефон. Глобул го няма. И какво ми остава? Да се моля да оцелея или в краен случай Бог да ме прибере, ако може безболезнено. Наистина е стряскащо! Седиш си под касата (което наистина недоумявам как ще ме спаси, ако трите етажа над мен и 14-те под мен с бясна скорост се сринат; гледахме лайв как стана в Ню Йорк, не е готино), и си представяш, както във футуристичните филми, как камерата се дръпва, избива през покрива и ти оставаш там долу, малка, люлееща се точка, заобиколена от десетки, стотици други такива точки, вкопчили се в стените на кибритените си кутийки, чакащи. Ако 2 минути по-късно има нов трус, напук на всички теории - по силен с едно деление по Рихтер? ... В такива моменти всеки разбира в какво вярва. Всеки мислено или гласно вика не извънземните, не Буда или Том Круз, а Бог. Друг е въпроса дали си го признава. После обаче забравя колко безпомощен е бил в 19:18 на 24-ти май 2009-а.

А сега, останете с прогнозата за времето...

За моето поколение животът в чужбина и липсата на възможности в България е диагноза, която всеки лекува, както може. Едни отлитат на юг, други отлитат на запад, трети теглят чертата на всичко и цял живот остават бармани в "Питие" или се продрусват, други пък се надъхват да променят нещата отвътре, като останат тук, и може би успяват. Това, което ни остава с крайна сметка, е да намерим общия език, златната среда, смисълът на всичко. Да си тежим на мястото и да се чувстваме пълноценни. Работим, печелим, харчим, седим в задръстване, попълваме данъчни декларации, гледаме новини, урбанизираме се. Промиваме се. Аз съм от тези, които обичат бягството. Бягам от асфалта, трафика, работното време, грабвам си чувалчето и отивам на море. Няма нищо по-хубаво на сутринта да изпълзиш от палатката си и слънцето, отразено в морето, да те заслепи. Да се въргаляш в пясъка цял ден, да гъбясаш от водата, да си направиш ветропоказател от двулитрова бутилка "Бургаско", да носиш джапанки, изхвърлени от морето и да се сдобиеш с колие от намерени по пясъка неща. Да разбереш, че огънят ти е достатъчен, за да си сготвиш всичко, което може да ти хрумне, че пясъкът, калта и морската вода са най-перфектните за спа-процедура и че морето измива всичко от теб и излизаш от него като новороден. Мъдрите са казали, че морето няма спомени. Съзерцаваш го и се откриваш. Премисляш всичко, олеква ти, имаш мир. Презареждаш батериите. Възхищаваш се на Творението. Свободен си.

Имам едно лично правило - когато по кината излезе български филм, го гледам. На кино. Правя си културна индулгенция. Даже филмът да не струва, както се случва обикновено, пак се чувствам по-добре и на излизане от салона се надявам следващия път да е по-хубаво. Първият филм на Зорница София "Мила от Марс" беше прекалено олдскуул - прекалено много символизъм, кофти озвучаване, късане на нишката, преекпониране, нелогичности, без връзка с реалността. Винаги съм се чудела защо повечето от българските филми са такива. Може би съм с промит мозък, но предпочитам когато гледам филм, да се открия в него и по някакъв начин да проговори на моя език, а не да се налага да отварям енциклопедия на психологическия символизъм, за да схвана какво всъщност се е случило през последните 90 минути.

Снощи обаче гледах нейната "Прогноза" и се открих там. Това е филм, който малко хора ще разберат, а още по-малко ще оценят. Не знам какво ще намери в него някоя чалга-фея, която не ходи на море, ако няма баня с плочки и поне няколко дискотеки в околовръст. Или човек, който никога не е изпитвал самотата на живота в чужбина, придружена от криза на личността, безсъние и стерилност. Или пък някой, който прекарва дните си като гледа "Скат" и гласува за Волен Сидеров, понеже македонците са българи, сърбите са мръсни шовинисти, а ние сме номер едно и България трябва да е на 3 морета.

Гледайте "Прогноза" - новият български филм, само по кината. Заслужава си билета.

ПРОГНОЗАта е:
Любов и политика в приключенски жанр.

Любовна история на границите – вътре в човека и извън палатката му.

Мъжка история, в която жена е двигател на действието.

Филм за балкански конфликти с хепиенд. Да, има такъв.

Пътуване към идентичността – личната и националната. Пътуване в кръг.

Оптимистичен реализъм - германската преса на фестивала в Манхайм.

Един изпълнен със страст, многопластов филм от многостранен режисьор, който със сигурност ще продължи да ни изненадва. - германска преса.
http://www.forecastthemovie.com/

Младите турци

Докато прелитах над онлайн печата попаднах на това: Скандално американско шоу се подиграва с новото парче на ЛиЛана, Шамара и Снуп Дог.

И аз им се подигравам, защото песента не струва, английският на Шамара (пардон, Биг Ша?!) е на нивото на упътване за корейски масажор за крака с 10 допълнителни функции, а към старлетката от ММ имам лични негативни пристрастия. Снуп е готин, но като изгледах парчето, първата ми мисъл беше - и тоя одъртя и за пари какво ли не е готов да направи. НО изгледах въпросното видео и позаспалото патриотично чувство у мен се събуди. Водещата на американското шоу (което между другото е наречено Young Turks и за да бъде нелепицата пълна е продукция на MSNBC) си позволява да се подиграва не само с ЛиЛанка, но с България. Че акцентът на родната ни "звезда" се усеща - усеща се. Че очевидно парчето е правено и сглобявано по мейла, след необходимия трансфер към сметката на Снуп за направения пиар - няма спор. Но всичко това е видимо за всеки, който разбира от музика и ако Dime Piece трябва да търпи критика, трябва да търпи само и единствено по този параграф. Девойката от "Младите турци" обаче си позволява да коментира страната ни и да намеква, че понеже сме България, не говорим английски, че сме посредствени и единствения начин да станем известни е да преспим с някой известен (тук се включва и световнонеизвестния втори водещ, който поради тъмния цвят на кожата си се изживява като хип-хоп гуру и разкрива тайните на шоубизнеса и личните необходимости на Снуп от сексуални контакти на невежата аудитория). Отврат. Непрофесионално. На нивото на кварталната кръчма, където всеки след третата голяма гроздова се превръща в политически, футболен, исторически и музикален експерт. В линка от vbox7 има няколко имейл адреса на предаването, на които моментално пратих възмутено писмо, което ми беше трудно да напиша в polite-форма, но се постарах. Едва ли ще получа отговор, но това не е важно. Важно е в такива случаи някой да защити българското. Шамарът е циркаджия, ЛиЛана е некадърна и не може да пее, но всичко това няма никакво значение. Когато неграмотни американци, турци, азербайджанци или каквито и да е други -ци се подиграват със страната ти, която със своята култура и история може да ги закопае на 2 метра под земята без право на обжалване, някой трябва да направи нещо. Не ми е известно досега някой от бг-шоубизнеса или сферата на културата да е поел инициативата да изчисти името на България по този повод, но ще следя темата. Ако получа отговор на писмото си, ще го кача, пък да видим, дали младите турци този път ще покажат някакъв професионализъм...