А сега, останете с прогнозата за времето...

За моето поколение животът в чужбина и липсата на възможности в България е диагноза, която всеки лекува, както може. Едни отлитат на юг, други отлитат на запад, трети теглят чертата на всичко и цял живот остават бармани в "Питие" или се продрусват, други пък се надъхват да променят нещата отвътре, като останат тук, и може би успяват. Това, което ни остава с крайна сметка, е да намерим общия език, златната среда, смисълът на всичко. Да си тежим на мястото и да се чувстваме пълноценни. Работим, печелим, харчим, седим в задръстване, попълваме данъчни декларации, гледаме новини, урбанизираме се. Промиваме се. Аз съм от тези, които обичат бягството. Бягам от асфалта, трафика, работното време, грабвам си чувалчето и отивам на море. Няма нищо по-хубаво на сутринта да изпълзиш от палатката си и слънцето, отразено в морето, да те заслепи. Да се въргаляш в пясъка цял ден, да гъбясаш от водата, да си направиш ветропоказател от двулитрова бутилка "Бургаско", да носиш джапанки, изхвърлени от морето и да се сдобиеш с колие от намерени по пясъка неща. Да разбереш, че огънят ти е достатъчен, за да си сготвиш всичко, което може да ти хрумне, че пясъкът, калта и морската вода са най-перфектните за спа-процедура и че морето измива всичко от теб и излизаш от него като новороден. Мъдрите са казали, че морето няма спомени. Съзерцаваш го и се откриваш. Премисляш всичко, олеква ти, имаш мир. Презареждаш батериите. Възхищаваш се на Творението. Свободен си.

Имам едно лично правило - когато по кината излезе български филм, го гледам. На кино. Правя си културна индулгенция. Даже филмът да не струва, както се случва обикновено, пак се чувствам по-добре и на излизане от салона се надявам следващия път да е по-хубаво. Първият филм на Зорница София "Мила от Марс" беше прекалено олдскуул - прекалено много символизъм, кофти озвучаване, късане на нишката, преекпониране, нелогичности, без връзка с реалността. Винаги съм се чудела защо повечето от българските филми са такива. Може би съм с промит мозък, но предпочитам когато гледам филм, да се открия в него и по някакъв начин да проговори на моя език, а не да се налага да отварям енциклопедия на психологическия символизъм, за да схвана какво всъщност се е случило през последните 90 минути.

Снощи обаче гледах нейната "Прогноза" и се открих там. Това е филм, който малко хора ще разберат, а още по-малко ще оценят. Не знам какво ще намери в него някоя чалга-фея, която не ходи на море, ако няма баня с плочки и поне няколко дискотеки в околовръст. Или човек, който никога не е изпитвал самотата на живота в чужбина, придружена от криза на личността, безсъние и стерилност. Или пък някой, който прекарва дните си като гледа "Скат" и гласува за Волен Сидеров, понеже македонците са българи, сърбите са мръсни шовинисти, а ние сме номер едно и България трябва да е на 3 морета.

Гледайте "Прогноза" - новият български филм, само по кината. Заслужава си билета.

ПРОГНОЗАта е:
Любов и политика в приключенски жанр.

Любовна история на границите – вътре в човека и извън палатката му.

Мъжка история, в която жена е двигател на действието.

Филм за балкански конфликти с хепиенд. Да, има такъв.

Пътуване към идентичността – личната и националната. Пътуване в кръг.

Оптимистичен реализъм - германската преса на фестивала в Манхайм.

Един изпълнен със страст, многопластов филм от многостранен режисьор, който със сигурност ще продължи да ни изненадва. - германска преса.
http://www.forecastthemovie.com/