к'ви светли бъднини, спрете земята!

Не обичам да ме люлее, когато съм нависоко. Ако си вървях по улицата, сигурно нищо нямаше да усетя, но на 15-тия етаж животът изглежда малко по-различно. Има изгреви. Има залези. Има и люлеене. 5,4-те по Рихтер ме сепнаха таман докато се ограмотявах във форума на бг-мама за топлата кола маска в домашни условия и ме изтръгнаха много бързо от това тъй обогатяващо занимание. С два скока се озовах в касата на вратата и се втренчих в хартиения глобус на тавана. Не мърдаше, бе! Дали беше някоя от редовните ми психоатаки или наистина майката земя се люлееше? В този момент стомахът ми се преобърна като в гондола. Глобусът явно не беше меродавен, за сметка на това обаче балконската врата извършваше ритмични движения напред и назад, като в хорър, покрай нея и аз и цялата грамада бетон, тухли и подслушвателни устройства под краката ми. Сега е моментът да кажа, че блокът ми е гордостта на архитектурния соцгений, строен по всички параграфи с цел да приюти и закриля творящите в него писатели с леви убеждения. Ако бях в новопостроена готина кооперация щях сигурно все още да съм под касата, в очакване на най-лошото, но моя динозавър ми вдъхва респект, наистина. И все пак на 15-тия етаж илюзиите умират бързо. Седях си аз, гледах хипнотизирано лашкащата се балконска врата и си мислех - с асаньора не мога да избягам, по стълбите има голяма вероятност да ме затрупа и никога да не ме открият, при по-силен трус спира тока, съответно хидрофора и домашния телефон. Глобул го няма. И какво ми остава? Да се моля да оцелея или в краен случай Бог да ме прибере, ако може безболезнено. Наистина е стряскащо! Седиш си под касата (което наистина недоумявам как ще ме спаси, ако трите етажа над мен и 14-те под мен с бясна скорост се сринат; гледахме лайв как стана в Ню Йорк, не е готино), и си представяш, както във футуристичните филми, как камерата се дръпва, избива през покрива и ти оставаш там долу, малка, люлееща се точка, заобиколена от десетки, стотици други такива точки, вкопчили се в стените на кибритените си кутийки, чакащи. Ако 2 минути по-късно има нов трус, напук на всички теории - по силен с едно деление по Рихтер? ... В такива моменти всеки разбира в какво вярва. Всеки мислено или гласно вика не извънземните, не Буда или Том Круз, а Бог. Друг е въпроса дали си го признава. После обаче забравя колко безпомощен е бил в 19:18 на 24-ти май 2009-а.