Хората само минават през живота ти. Складираш ги на една стара дървена етажерка – навсякъде си ги напъхал – вместо книги, списания, изрезки, хвърчащи наръфани листчета. Някои поизтупваш отвреме-навреме, други – отдавна си забравил. Хора, физиономии, искрящи пролетни дни, смях, радвате се взаимно на любимото парче, пуснато в любимото ви място... Днес мястото вече го няма. И човекa го няма. Не, че е умрял. Може би е по-лошо – отдалечили сте се. Сякаш всеки е стъпил на своето парче лед и когато сте стояли заедно, долепени, от топлината ледниците ви са започнали да се топят. Душата ви е започнала да се оголва и сте се уплашили – от това, което сте видели в другия и от това, което се е показало във вас самите. И бавно, неусетно, всеки е потопил ръка във водата и е оттласнал своето парче лед в съответната посока. Или без посока. Нанякъде. Само и само да се отдалечи. Да бъде сам и да си докаже всичките неща, които иска да си докаже. Да си намери други приятели, друга работа, друг дом, друго “Аз”. Не че не може да се видите пак – всеки ще има по няколко нови слоя върху себе си. Ще сте щастливо изненадани и усмивките ви ще стопят окончателно леда под краката ви, докато не усетите твърдата земя на истинското приятелство. Без думи ще се разберете и ще си простите всичко, най-вече безгласните несъгласия. Или пък набързо ще размените по две думи и ще се отправите целенасочено към своята си нова посока. “О, толкова се радвам, че се видяхме! Но сега трябва да бързам, трябва да мина с ледника на годишен технически преглед. Знаеш как е. Ще се видим пак”
Хората само минават през живота ти.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
...и понякога е трудно да си го признаем...
ReplyDeleteНяма как да запазиш близо до себе си всички хора. С течение на времето, започвате да се променяте, започвате да имате различни интереси и това ви раделя. Нормално е. Това се случва с преходните хора, които трябва да срещнеш, и които трябва да си заминат, преди това допренесли с нещо в живота ти. Тези, които винаги са с теб, независимо от промените, те са истинските. Харесва ми начинът ти на писане.
ReplyDeleteТова ми напомни колко врати затворих след себе си преди 4 години, когато смених адреса си и как сега съм на път да го сторя отново. Все по-често се убеждавам обаче, че неслучайно определени хора отново се връщат в живота ти, или поне е приятно да ги срещнеш за малко - от всеки имаш какво да вземеш и съответно да дадеш. А колко е трудно всъщност да не се привързваш към хората... и колко по-свободен е непривързаният човек.
ReplyDeleteаз си мисля, че докато човек не разбере кой е, няма как да разбере и кои са хората около него. и не може д придобие мъдростта да отсява към кого да се привързва и към кого - не.
ReplyDeleteПонякога хората умеят много добре да се преструват и да го правят в доста голям срок от време. Гордеех се с мисълта, че познавам хората и не бях допускала да ме нараняват, но... и на мен ми се случи. След двегодишно приятелство, си показаха ноктите. За съжаление.
ReplyDeleteтака е, същото е ставало и при мен. което те прави предпазлив. понякога прекалено предпазлив.
ReplyDeleteЛошото е, че аз по принцип трудно допускам отскорошни познати да ми станат близки приятели.
ReplyDeleteПо принцип това става в голям период от време. Започвам да разбирам мога или не мога. За първи път вложих толкова много в отскорошно приятелство
и очаквах да получа същото, но накрая се случи друго. Истината е, че на човек му е писано да срещне само няколко истински приятели,
а с другите се използваме взаимно. ;(
...Припомни ми... Преди време, когато един човек ми каза истината, че хората идват и си отиват, че Бог ги дава в живота ни за определен период... не исках да се съглася. Е, бях в момент, когато скъпо приятелство си отиваше, а аз го дърпах отчаяно към себе си и търсех обяснения, извинения и други разни -нения, които така или иначе не променяха посоката...
ReplyDeleteБолеше ме много, но човекът с иситната се оказа прав! Хората наистина идват и си отиват, независимо дали това ни харесва, дали го предизвикваме или просто дали се примиряваме. За мен остана важен въпросът как си тръгвам и какви спомени оставям да пълнят душата ми...
Другото е суета...
иф
horata samo minavat prez jivota ti>>> tova e sentenciqta na texta, yan4e bravo (bow) az li4no go gledam ot perspektivata 4e vsi4ki- istinski priqteli, zabraveni priqteli, poznati...vsi4ki samo minavat i nakraq ostava6 samo ti...i Bog ;)
ReplyDeleteot kalinka malinka